Вчера гледах сутрешния блок на БТВ - не бях много в час с новините около дечицата в прословутия вече дом от Могилино. Останах потресена и много ядосана в същото време - незнаех , че може да има хора, които не искат да има в квартала им дом за болни деца. Незная дали ще мога да се изразя правилно, просто ме е срам, че има такива българи, които се "страхуват" за децата си, защото наблизо щели да настанят в къщи децата от Могилино. Боже мили...що за хора са това? Тези нещастни и обречени малки създания са най-невинните същества, несторили никому нищо лошо. Майка съм и съм, а също и  учителка, което в комбинация ме прави такава, че немога да съм безразлична към никое малко дете. Аз намерих думи за да обясня на детето си какви са тези дечица там, той не се ужаси нито уплаши, просто разбра, че на този свят се раждат различни хора, някои от тях са много болни и се нуждаят от специални грижи. Не трябва да гледаме настрани когато ги видим, да не се правим на много ужасени, просто е необходимо да помагаме с каквото можем и да говорим по-често в семействата си за тях, те са част от обществото ни.